Забележителности

1. Църква „Свети Йоан“, Кръстител – разположена пред хотел Свети Йоан. Един от най-старите храмове в старинната част на град Несебър. Самият храм е трикорабен с четири зидани стълба, поддържащи целия купол. Градена е от ломен камък и хоросан с размери 12х10 и правоъгълен план. Въз основа на архитектурните си особености се датира към края на Х век. Принадлежикъм кръстокуполния кръг църкви.
Външната й архитектура е строга и монументална. Църквата въздейства с пропорционалните си обеми, трите не разчленени полукръгли апсиди и големия си цилиндричен куполен барабан. От IV век е разкрита в североизточната част на църквата кръстовидна структура, която се интерпретира като част от Баптистерий на ранен християнски храм, предшестващ базиликата. 
Много видни граждани и духовници са били погребани в и около църквата. По-време на разкопки са били разкрити 40 гроба от различни хронологически периоди /VII-XIX век/ и с различна типология. 
В момента църквата „Св. Йоан Кръстител“ е музеен обект. Посетителите могат да видят съхранените стенописи и да получат информация за археологическите проучвания в църквата и последните открития. 
 
2. Ранновизантийските терми в Несебър са построени през VІ в по време на управлението на византийския император Юстиниан І Велики (527-565г). Проучена е около 2/3 от площта им: пет топли помещения (две от тях с полукръгли басейни), централна зала и коридор. Останалата част от сградата остава под съседните улици и къщи. Стените на термите са изградени чрез редуване на каменни редове с тухлени пояси и са били облицовани с мрамор. На места са запазени на височина до 3м. Топлите помещения имат висящ под и хипокауст. Най–импозантна е централната зала, където четири масивни мраморни колони с коринтски капители са поддържали кръстат свод или купол. Подът й е бил покрит с мраморна настилка. Термите се снабдявал с вода чрез водопровод, влизащ от западната страна на сградата. През периода V-VІв е изградена сложна подземна водопроводна система, която обхващала целия град. Функционирали са по предназначение до края на VІІІ в. В централната зала са построени пещи за добив на вар, в които като суровина се използват мраморните плочи от настилката и облицовката. Византийските хронисти Теофан Изповедник и патриарх Никифор отбелязват, че тук през 680 г е правил бани и се е лекувал византийският император Константин ІV Погонат.
 
3. Църквата „Света Параскева“ се намира северно от главната улица на Стария Несебър,в непосредствена близост до църквата „Свети архангели Михаил и Гавраил“. Старинната църква е изградена през XIII-XIV в. Представлява еднокорабна базилика, с размери 14,70 м дължина и 6,60 м ширина, с характерен нартекс и олтарна апсида. На изток завършва с петстенна апсида. Градена е от дялан камък и от тухли, в редуващи се пояси. Съвременният покрив е двускатен – наследство от по-късни векове. Църквата се е развивала във височина като типична кръстокуполна постройка – кръст, изразен в покрива и над него – в центъра – барабан с купол. Подобно на църквите „Христос Пантократор“ и „Свети архангели Михаил и Гавраил“, над притвора се е издигала кулазвънарница, за която свидетелствува каменната стълба, вградена в зида, разделящ наоса от притвора.
 
4. Базиликата „Света Богородица Елеуса“ (Елеуса – от гръцки, означава Умиление) се намира на северния бряг на полуострова. Построяването на базиликата се отнася към Vв, като тухлените печати са от времето на император Юстиниан (527-565). Предполага се, че това е найстарата несебърска църква.
Манастирът „Св. Богородица Елеуса“ в Несебър се споменава в грамоти на цар Иван Александър(XIV в.). Навярно в този манастир се е съхранявала и иконата на „Света Богородица Елеуса„, чийто сребърен обков бил направен по препоръка на чичото на цар Иван Александър – Самуил. По-сетне иконата се е намирала в църквата „Свети Стефан“, откъдето била пренесена в Националния исторически музей в София, където се намира понастоящем.
 
5. Базиликата „Света София“ (Старата митрополия) е част от Архитектурно-историческия резерват в град Несебър. Първоначалното изграждане на храма е към V век. По-късно била реконструирана от VІ-VІІ в – когато е бил вграден мраморния блок с надпис: „И викът ми нека стигне до Тебе.“ (цитат от Библия – Псалми – 102) – елемента е бил част от друга сграда или от по-раншната конструкция на същата. Сегашния си вид тя е придобила в началото на IX век. През Средновековието църквата служи за катедрален храм на митрополитската епархия с център в Несебър. По време на войната през 1257г венецианска флота начело с Джакомо Доро нападнала Несебър и венецианците ограбили храма. Те отнесли съхраняваните в него свети мощи – тялото на св. Теодор, ръката и челюстите на св. ап. Андрей, черепа на св. Сист и ръката на св. Вартоломей. Мощите били пренесени първо в Цариград, а после във Венеция в черквата „Св. Салвадор“ където са и днес. В края на XIV-началото на XVв, в „Св. София“ била погребана Матаиса Кантакузина-Палеолог, като до днес е запазен надписа от надгробната й плоча. „Света София“ продължила да функционира като черква до края на ХVІІІв.